
"Und wenn ein Lied meine Lippen verlässt,
dann nur damit du Liebe empfängst.
Durch die Nacht und das dichteste Geäst,
damit du keine Ängste mehr kennst."
- Че човек донякъде прилича на нашия влак. Той също е обречен да тегли след себе си цяла композиция тъмни, страшни, незнайно от кого наследени вагони от миналото. И да нарича безсмисления грохот на случайната върволица от надежди, мнения и страхове "свой живот". Но подобна съдба няма как да бъде избегната.
- Защо пък? - каза Чапаев. - Има начин.
- Вие знаете ли го?
- Разбира се.
- Бихте ли ми го казали?
- С удоволствие - щракна с пръсти Чапаев.
Башкирецът изглежда само бе чакал този сигнал. Остави фенера на пода, чевръсто се промуши под парапета, наведе се над незримата в мрака връзка между вагоните и бързо заработи с ръце. Нещо тихо тракна и той също тъй чевръсто се върна на малката платформа.
Тъмната стена на вагона срещу нас започна бавно да се отдалечава.
[...]
Останах на платформата сам и известно време мълчаливо гледах към далечината. Още чувах пеенето на тъкачите, но с всяка изминала секунда вагоните се отдалечаваха все повече и повече. Изведнъж ми се стори, че върволицата им много прилича на откъснатата опашка на избягал гущер. Картината беше прекрасна. О, да можеше наистина също тъй лесно, както Чапаев се бе разделил с тези хора, и аз да се простя с мрачната банда от измамни "аз", дето толкова години съсипваха душата ми!"
A conversation between two babies in the belly of a pregnant woman.
The non-believing baby:
~ Do you believe in life after birth?
The believing baby:
~ Of course I do. It is more than clear that there is life after birth. The purpose of our stay here is to become strong enough and prepare for life.
The non-believing baby:
~ Bullshit! There couldn’t be life after birth! Can you imagine what kind of life that would be?
The believing baby:
~ Well, I am not acquainted with the details but I firmly believe that there would be more light and that we’ll be able to walk on our feet and eat with our mouths.
The non-believing baby:
~ Bullshit! It is impossible to walk on your own feet and eat with your own mouth! This is ridiculous! We have a navel string which feeds us. Listen to me: there couldn’t be life after birth because our real life – the navel string – is so short anyway…
The believing baby:
~ Nevertheless I don’t doubt that life after birth is possible. It’s just that everything will be a little more different than it is now. Just imagine…
The non-believing baby:
~ But no one has ever made it to come back after birth. Life ends with birth! In other words, life is nothing else but suffering in the darkness…
The believing baby:
~ No! I don’t know what our life would be like after birth but we will definitely meet Mama and She is going to take care of us!
The non-believing baby:
~ Mama? So, you believe that Mama really exists? And what do you think – where is She?
The believing baby:
~ She is everywhere around us, we live in Her, we are able to move and live thanks to Her; without Her we wouldn’t exist.
The non-believing baby:
~ Nonsense! I have never seen any Mama therefore it is absolutely clear that She does not exist…
The believing baby:
~ No. I cannot agree with you. Sometimes, when everything around us gets still and silent I can hear Her singing and I can feel how She caresses our world. I do believe that our real life is going to start after our birth. What about you?