"Живей, приятелю, живей!"

One of my "guiding-light" poems.
Sorry, again, for not translating it. I just don't feel condign enough to bother this beauty...



Живей, когато имаш всичко,
ала от всичко си лишен
и късаш думите на срички,
за да не паднеш в негов плен.

Живей, когато от тревога
отрониш първата роса
и търсиш утрото в приятел
от детските си небеса.

Живей, когато ти се плаче
или от плач си отвратен
от бели мишки и гризачи,
които ровят в твоя ден.

Живей, когато те разлюбят
светкавици и ветрове
и нежността започне грубо
с метални устни да зове.

Живей, дори да си измамен
от собствената си съдба
и вместо да усетиш рамо -
усещаш нечий нож в гърба.

Живей за всичко! А когато
в живота всичко изгори
вдигни се пак и без остатък
останките му събери.

Живей и всяка адска жега
с капчукова вода полей!
Дори да ти коват ковчега -
живей, приятелю, живей!!!

--Матей Шопкин