"Вкъщи"?

Вече не съм сигурна кое място да наричам "вкъщи". Всъщност процесът - на съзнателно или несъзнателно ниво - мисля, че е започнал още с тръгването ми за Германия. Осезаем стана едва преди 1-2 години. Резултатът в момента е, че наистина не знам кое е моето "вкъщи".

Наблюденията ми показват, че използвам думата "вкъщи" и за двете места, които сега чувствам като такива. Зависи от гледната точка. Когато съм "вкъщи" в Германия и казвам на някого, че ще си пътувам за България, казвам "Отивам си вкъщи". Хммм...сега като се замисля - май не казвам същото, когато съм си в България и ме очаква връщане в Германия. Да, определено не използвам израза "Отивам си вкъщи". Но определнео го чувствам така.

Мисля, че това е онзи преходен период между единственото вкъщи от детството - бащината къща - и единственото вкъщи, след като човек създаде свое семейство и има свой собствен дом, в който растат собствените му деца. Но сега ми е малко объркващо.

Не се притеснявам от факта, че имам две "вкъщи"-та. Просто ситуацията ми е нова и все още ми изглежда интересна и я изучавам. С всяко следващо идване в "българското вкъщи" и след това с връщането в "немското вкъщи" намирам някакви разлики. Забелязвам промените, понякога се питам как настъпват и защо. Да, процесът определено е интересен. И който не го е преживял, не може на 100% да си представи за какво става дума. Това е като с раждането - преди ти сам да родиш, може да чуеш хиляди истории на други жени как е преминало тяхното раждане, но докато не го изпиташ сам - няма как да знаеш какво е.

Странно е, и обогатяващо, и израстващо... И вече не ме притеснява. Не търся вече отговор на въпроса "Защо се чувствам така спрямо старото вкъщи?". Приемам нещата такива, каквито са. Прекаленото мислене може понякога повече да обърка, отколкото да помогне. Понякога трябва просто да продължиш напред и да go with the flow...

За падовете и възходите

Интересно е как след моменти на падове човек се взима в ръце и става двойно по-активен/силен/организиран. Слабите моменти са хубаво нещо. Без тях нямаше да знаем кои са силните, нямаше въобще да можем да ги изживеем. Защото усещането за нещо възниква малко или много на базата на разликата. Усещаме прилив на топлина, когато влезнем в по-топло помещение от това, в което сме били. Усещаме се обгърнати от грижи, когато преди това никой не се е грижил за нас или най-малкото сме се оправяли сами.

Чудя се само кое е нещото, което изведнъж те кара да се вземеш в ръце, да се стегнеш и да излезнеш от летаргията. Понякога е конкретно нещо или събитие, а понякога просто идва - моментът на "връщане към активната реалност" просто идва някъде отвътре. Може би след една определена граница организмът вече не понася летаргията. И колкото безсилен си се чувствал в летаргичния период, толкова след това те обзема някаква незнайно откъде извираща енергия. И само черпиш от нея, и черпиш, и черпиш, и черпиш... И се молиш това състояние да не те напусне пак. И да не се върнеш пак към онова, другото. Тогава разбираш, че наистина всичко е в главата ти. И всичко зависи от теб.

И все пак си мисля, че онова безсилие, онова чувство по време на падовете, когато си мислиш, че просто няма никога да излезнеш от дупката, е нужно. В някакви определени граници е нормално човек да падне малко надолу. Но само, за да разбере после колко хубаво е горе... :-)

grok...

Това е една от книгите, които преобърнаха виждането ми за света. Или...по-точно то вече си беше преобърнато. Книгата просто дойде в подходящия момент - за да го потвърди!

Мисля си, че не е от особено значение коя е книгата. Затова няма и изрично да я споменавам. Но това, което носи в себе си, е einzigartig! Надявам се искрено да не е единствената такава книга! Надявам се да има още много от тази "порода"! Защото светът има нужда от малко отваряне на очите...и душите!

Ето някои емблематични цитати:

• Remind me to write a popular article on the compulsive reading of news. The theme will be that most neuroses and some psychoses can be traced to the unnecessary and unhealthy habit of daily wallowing in the troubles and sins of five billion strangers. The title is 'Gossip Unlimited' — no, make that 'Gossip Gone Wild.'

• No, I must admit I don't grok.""You grok," Smith repeated firmly. "I am explain. I did not have the word. You grok. Anne groks. I grok. The grass under my feet groks in happy beauty. But I needed the word. The word is God."

• He was not in a hurry, "hurry" being one human concept he had failed to grok at all. He was sensitively aware of the key importance of correct timing in all acts — but with the Martian approach: correct timing was accomplished by waiting.

• Anybody can look at a pretty girl and see a pretty girl. An artist can look at a pretty girl and see the old woman she will become. A better artist can look at an old woman and see the pretty girl that she used to be. But a great artist — a master — and that is what Auguste Rodin was — can look at an old woman, portray her exactly as she is… and force the viewer to see the pretty girl she used to be…. and more than that, he can make anyone with the sensitivity of an armadillo, or even you, see that this lovely young girl is still alive, not old and ugly at all, but simply prisoned inside her ruined body. He can make you feel the quiet, endless tragedy that there was never a girl born who ever grew older than eighteen in her heart…. no matter what the merciless hours have done to her.

• Jealousy is a disease, love is a healthy condition. The immature mind often mistakes one for the other, or assumes that the greater the love, the greater the jealousy — in fact, they are almost incompatible; one emotion hardly leaves room for the other.

• Now comes Mike and says: 'There is no need to covet my wife... love her! There's no limit to her love, we have everything to gain — and nothing to lose but fear and guilt and hatred and jealousy.'

• Each sunrise is a precious jewel…for it may never be followed by its sunset.

• Share water. Never thirst.

• Grok in fullness.

• Waiting always fills.
  

On Giving

I've been thinking about the process of giving recently. In the past few years I've noticed that I have become the kind of a person who gives a lot. The more experience I gain, the clearer it becomes to me how the whole process actually works.

To give unconditionally is the kind of giving everyone should strive for. To know that you're giving but not expecting the other one to give back is the place where you can be sure you have reached the top. It is not a giving process if you expect gratitude; it is not a giving process if you expect something in return. The best is, you can give no matter your social status, your occupation, relgious views etc. You can give anytime, anywhere, to anyone.

It's all in here...


If You Have Given

by Emil Dimitrov

1. If you have given the hungry one even a crumb of your bread
If you have given the homeless one even a spark of your fire
If you have given your dear one part of your heart
If you have given other people life of your life.

2. If you have given, if you have given,
If you have given something from yourself,
then you haven't lived in vain. (2x)

Ref.:
Nobody can take away people's love from you
Nobody can take away your love towards people
And nobody and nothing will ever take away your trust in people.

Truth, you are sometimes late
but you always come to us.

3. If you have taken away even a bit of someone else's fame
If you have heard a rumour and repeat it even for a second
If you are an enemy to the villain but listen to him even once
If you have eaten from your friend's bread and then forget him.

Were you even supposed to be born? (2x)

Ref.:
Nobody can take away people's love from you
Nobody can take away your love towards people
And nobody and nothing will ever take away your trust in people.

Truth, you are sometimes late
but you always come to us.

Smile! :)

Are You Going To Finish Strong?

A few posts below I mentioned the phenomenon I call the at random opened book. Well, it doesn't refer only to books; it refers to everything which comes your way "accidentally" just the moment you need it the most. It happened to me today...again.

It has happened more and more often recently that I don't comment and write much about the items I post. It's just that lack of words, you know... I have to say, this one struck me a lot!

It's about failing...

It's about falling down...

It's about having the feeling you are unable to get back up...

It's about getting back up...

It's about not giving up...

It's about finding strength again...

It's about finishing strong!

What's Going On Down There?

Something has been going on in Bulgaria for the past few weeks. But I still can't figure out what it is. I read the press, I get only isolated pieces of information but I can't get the puzzle done. More interesting is the fact that no one from the people I have talked to - living in Bulgaria - can really explain what has been in fact going on there. I know it's some kind of a chaos that's taken hold of the whole country but I don't know what dimensions it has already taken. Do we get to see the 1997's January events again - 12 years later?

I'm really curious to find out myself. And will then surely comment on what I'm going to see with my own eyes in the next 2-3 weeks. From what I have seen by now... well, I think I lack the words to describe it. Or maybe I'm just afraid I would draw any wrong conclusions.

Anyway, for now I can only hope that it is not that bad...