"My Heart Won"

Има една песничка, която много обичам. Не е особено популярна. Изпълнява я едно девойче, което преди ехееее колко години пееше от телевизора/радиото "Come alooong, come along with me..". Та това същото девойче има една друга песничка, която слушам доста по-често.

Та...тази песничка си е, направо да си го кажем, любовна. Но ако човек се абстрахира от основната идея и се заслуша само в припева - аххх, в припева е истината: 'I fought my heart but my heart won, I fought my heart but my heart woоооn..". На пръв поглед жива любовна трагедия и драма! :) Аз обаче я слушам в един по-друг контекст, в който мислите поемат една малко по-друга посока..

Слушаме ли сърцето си? Да започнем една стъпка по-назад - знаем ли как да слушаме сърцето си? Ученето ще го оставя засега като тема. За това друг път. Но да речем, че сме стигнали момента, когато сърцето знае какво иска. Въпросът е "Даваме ли му го?". И ако не - защо не? Какво ни пречи? Задръжки? Но защо?

Да вземем най-простичък пример - секс на първа среща. Въпросът е особено проблемен при девойките. "Не! Ама как може такова нещо? Ами после...като те остави още след първото е****?" Напълно възможно. Иска ми се обаче да излезна от "обича ме-не ме обича"- контекста. Иска ми се да погледнем на това от един друг ъгъл - от ъгъла на осъзнатостта и зрелостта. Говорим си за (само)съзнание, увереност и преди всичко яснота по отношение на въпросите "Знам ли кой/я съм?", "Знам ли какво искам?". За мен един осъзнат, сигурен в себе си човек (независимо дали жена или мъж), не би трябвало въобще дори да се замисля над този въпрос, ако моментът е дошъл и импулсът/тръпката е налице.

Сексът, момичета и момчета, е вибрация! Сексът е резонанс - резонанс с другия, с неговото тяло, с неговата душа, с неговите импулси и емоции. В този момент - тук и сега. Когато двама души са наясно с това, когато са достигнали онзи момент, когато с пълното съзнание разбират същността на секса, "разбират" красотата и обаянието му - тогава място за въпроси няма. Има само той и тя, тук и сега...и вибрациите! Потъването в любовни драми е за други филми. Не и за този, в който две осъзнати човешки същества не просто правят секс, а чисто и просто го използват като един от редицата начини за комуникация между двама души. Всяко друго мисляне и премисляне означава, че поне единият не е наясно със себе си. И нямам предвид, че не е наясно какво иска от живота или от потенциалния партньор, а по-скоро, че не е наясно със себе си.

Така че концепцията "My heart won" (независимо дали става въпрос за секс на първа среща или за каквато и да е друга житейска ситуация) не означава безотговорност или отказ да поемеш отговорност, пускайки се по течението без задръжки и на принципа "seize the moment at any price". Да оставиш сърцето си да победи означава да уловиш момента, вибрацията и импулса с ясното съзнание за това кой си. Всичко друго остава в 'beyond'- равнината..

Няма нужда от 'fighting the heart', когато себеосъзнаването и себепознаването функционират както трябва. :))