До какви заключения стигам тези дни?
Хората очевидно са различни. И то доста различни понякога. Май не трябва да очаквам, че по отношение на едно и също нещо друга човешка гледна точка трябва да съвпада с моята, колкото и да ми се иска и колкото и може би на пръв поглед да изглежда така. 2-3 дена прекарах в ядосване, мислене, премисляне защо така се получава в човешките взаимоотношения. Поприказвах си после с подходящ човек (благодаря на ангелчето ми хранителче:) ) и това ме накара просто да седна и трезво да помисля върху нещата и то извън обсега на всякакви негативни емоции, да мисля трезво и ясно. Все още считам, че животът ме среща с човешко същество, което е Друго (да свикна с мисълта, че това няма да е последният път, когато животът ме среща с различни типове хора!!!). И започвам да съм благодарна. Защото когато си мислиш, че малко или много вече познаваш различни типове хора, мислиш си, че малко или много си навлязъл в човешките отношения и тогава...БУФ!! (от живота ). Все едно ти казва: "Абе, ти, какво - мислеше си, че всичко знаеш?" Кърти отвсякъде! Как да не го обичам?
Има нещо уникално и неповторимо в човешките взаимоотношения! и все пак (пак благодаря на хранителчето ми:) ) в дадената ситуация съм стигнала до сега и до един втори извод (след този, че хората НЕ ПРИЕМАТ нещата задължително като мен):
Трябва да се подходи с добро. Дори и когато ви е трудно да проявите разбиране. Оставете разбирането на страна, ако чувствате, че все още не можете да го проявите. Започнете с доброто. Просто бъдете добри. Уважавайте другата гледна точка, каквато и да е, независимо дали ви е приятна или не чак толкова. Добротата е изходната точка. А изходната точка е най-важната. Защото после от нея зависят всички останали точки по линията на човешките взаимоотношения. И ако вместо доброта на стартовата позиция имате друга емоция различна от Доброта просто сте обречени на неуспех, на негативни емоции и на нищо хубаво и конструктивно.
Много ясно го виждам сега и вярвам в горните редове! :)
Бъдете добри!! :)
2 comments:
Айнщайн е казал, че най-важното решение, което трябва да вземе човек е да реши дали живее в добронамерена или в злонамерена вселена. Добротата може да е изходна точка само за хората, които са избрали първото. Аз спрях са се фрустрирам, когато започнах да избирам хора, които са от моята вселена, без да съдя тези от другата. Всъщност всичко е ок и има еднакви права за "бъдене" (being), винаги, от всяка гледна точка. с
Ужасно хубаво е, когато се научиш да не съдиш! Трудно, но не и невъзможно. Съдиш дотолкова, доколкото да изкристализира твоето становище към даденото нещо/човек, да разбереш и осъзнаеш собственото си отношение към дадената ситуация. Но дотам. Да не пристъпиш границата и да не навлезнеш в полето на другия с критика за мен е нщо много важно. И съвсем съзнателно и целенасочено го уча и напредвам в тази насока.
Post a Comment