Вече не съм сигурна кое място да наричам "вкъщи". Всъщност процесът - на съзнателно или несъзнателно ниво - мисля, че е започнал още с тръгването ми за Германия. Осезаем стана едва преди 1-2 години. Резултатът в момента е, че наистина не знам кое е моето "вкъщи".
Наблюденията ми показват, че използвам думата "вкъщи" и за двете места, които сега чувствам като такива. Зависи от гледната точка. Когато съм "вкъщи" в Германия и казвам на някого, че ще си пътувам за България, казвам "Отивам си вкъщи". Хммм...сега като се замисля - май не казвам същото, когато съм си в България и ме очаква връщане в Германия. Да, определено не използвам израза "Отивам си вкъщи". Но определнео го чувствам така.
Мисля, че това е онзи преходен период между единственото вкъщи от детството - бащината къща - и единственото вкъщи, след като човек създаде свое семейство и има свой собствен дом, в който растат собствените му деца. Но сега ми е малко объркващо.
Не се притеснявам от факта, че имам две "вкъщи"-та. Просто ситуацията ми е нова и все още ми изглежда интересна и я изучавам. С всяко следващо идване в "българското вкъщи" и след това с връщането в "немското вкъщи" намирам някакви разлики. Забелязвам промените, понякога се питам как настъпват и защо. Да, процесът определено е интересен. И който не го е преживял, не може на 100% да си представи за какво става дума. Това е като с раждането - преди ти сам да родиш, може да чуеш хиляди истории на други жени как е преминало тяхното раждане, но докато не го изпиташ сам - няма как да знаеш какво е.
Странно е, и обогатяващо, и израстващо... И вече не ме притеснява. Не търся вече отговор на въпроса "Защо се чувствам така спрямо старото вкъщи?". Приемам нещата такива, каквито са. Прекаленото мислене може понякога повече да обърка, отколкото да помогне. Понякога трябва просто да продължиш напред и да go with the flow...
