"My Heart Won" (engl)

There is a song I like very much although it's not that popular. It is performed by a girl who sang some years ago Come along, come along with me... So, this girl has another song which I like even more. It is, well....a love song. But if one puts the love context aside and just listens to the refrain – the wonderful words: I fought my heart but my heart won, I fought my heart but my heart won.... It’s a total love tragedy and drama at first sight! :) But I listen to it from another point of view which lets me look at it from a different perspective...

Do we listen to our hearts? Or, if we take one step back – do we know how to listen to our hearts? I’ll leave the ‚learning’ part aside for now. Let’s assume we have attained a level when we know what out heart desires. The logical question then would be, do we give to it what it needs?’. And if not, then why not? Inhibitions? But why?

I started to write this due to a conversation I had with a friend of mine a few days ago, although as I think back, I had this conversation so many times with friends of mine. Her problem: sex on the first date. My God, such a problematic topic to so many girls I have talked to! These conversations have always swirled around: What? How's that? What would it lead to? What happens if he leaves me after the first f*ck?. I would say, Well, anything is possible if you look at it this way.

Let’s get out of the common ‘he-loves-me-he-loves-me-not’- matrix and look at it from another angle – from the angle of awareness and maturity. We talk here about self-consciousness, self-awareness, self-confidence. And what is more important – clarity about questions such as Do I know myself, do I know who I am?, Do I know what I want?. To me a self-aware and self-confident person, whether they be a man or a woman, would not even think about how to act in such a situation if the right moment has come and the vibe is there.

Sex, dear boys & girls, is a vibration! Sex is a resonance with the other person, with his/her body, with his/her soul, with his/her impulses and emotions. Have fun - at this very moment, here and now. If you are both aware of that fact, if you have reached the point where you absolutely consciously realize the nature of sex, understand its beauty, fascination and spell, then no questions are needed. There is just he and she, here and now...and the vibrations! Things are simple! (you can look a few posts down) The whole "drowning into love dramas" has no place here. Here we have two self-aware human beings who do not just have sex with each other but use it as one of many other ways in which self-aware people communicate with each other when the vibe is there. Any other deeper reflection on the subject would rather mean that at least one of you is not clear about his/herself. And I do not mean that you do not know what you want from life or your potential partner, but rather that you are just all mixed up.

So, remember - no matter if we talk about sex on the first date or any other situation in which you doubt following your heart: the ‚concept’ of „My heart won“ does not imply a lack of responsibility or a refusal to take one. It doesn’t mean to drift downstream without any inhibition, according to the seize-the-moment-at-any-price principle. To let your heart win means you need to seize the moment, the vibration and the impulse and let yourself be completely aware of who you are. Then everything else can be left behind...

There is no need fighting your heart when the process of being self-aware takes its normal course...

Metabolic Circuits

I have recently discovered the metabolic circuits. Or, better to say, I re-discovered them as I found about them two years ago or so. And I have been practising them, in fact, ever since. But the last few months I got much deeper into the idea of metabolic circuits, spent much more time in analyzing them, in analyzing how they work and can be implemented into a strength training, i.e. weight-lifting training.

I've bumped into different types of metabolic circuits. The last two articles which I read on the topic, for example, perceive metabolic circuits in two different ways: in an article by Alwyn Cosgrove they are presented as a combination of exercises combined in circuits using an additional weight (a dumbbell, a bar, a kettlebell etc.). Rachel Cosgrove, on the other hand, suggests only body-weight circuits. I personally do more often than not a combination of both in my training. So I have circuits which are either only body-weight oriented or include both body-weight exercises and exercises with an additional weight. I do not use Alwyn's model (circuits with an exclusive use of additional weight) as I do the circuits not as a separate training but as a supporting part to my basic weight-lifting trainings. Metabolic circuits add just an interval cardio touch to my basic.

Why have I chosen to include the circuits in my training? Well, first of all, I have long recognized how ineffective and unproductive "common" cardio trainings are. The problem is, these aerobic workouts are based on old theories which have been now refuted by science but they are still considered as the best "fat-burning" and "stay-fit"-method (especially by women). Totally wrong but...ok, I still hope that this trend will be turned upside down pretty soon.

But back to our metabolic circuits. What do they look like? (at least in the way I implement them in my trainings):

• interval-style workouts which include 4-6 exercises using only body-weight or/and an additional weight


• as it is an interval workout a circuit's goal is to increase the heart rate which is then followed by a short pause-period then increase the heart rate again etc. (high-intensity period - low-intensity period - high-intensity period - ....)


• metabolic circuits can be based either on time or on reps, that is, you may either set a work-period of 30 sec. for example in which you have to do as many reps of each exercise as possible or you may set a certain number of reps for each exercise regardless of the time which they would take to be done


• it is recommendable to alternate exercises as you constitute your circuits as to emphasize different areas or muscle groups (I always take into consideration what muscle groups I have emphasized on during the weight-lifting part of my training)


• here is an example of a metabolic circuit of mine just to illustrate what I am talking about:

Sample:

- 30 jumping jacks

- 10 squats

- 5 side lunges (with a bar)

- 5 overhead reverse lunges (also with a bar)

- 5 burpees

These exercises have to be performed without pausing between them. After completing the circuit I pause for usually a minute and repeat the whole circuit from the beginning. Most times I do 3 sets of a particular circuit.

What are the benefits from metabolic circuits?

• well, they are definitely not boring like common cardio workouts :)


• you don't need special equipment for performing them


• they increase work demand


• they increase caloric expenditure


• they increase the afterburn effect massively


• they require a total-body involvement


• you can design your own circuits based on your own needs

What I would like to point to one more time is that metabolic circuits do not replace my basic weight-lifting trainings. They just support it by adding the cardio element which my body needs. Unlike others who concentrate either only on the weight-lifting part or only on metabolic circuits, I see now that my body responds best to the combination of both. :)

"My Heart Won"

Има една песничка, която много обичам. Не е особено популярна. Изпълнява я едно девойче, което преди ехееее колко години пееше от телевизора/радиото "Come alooong, come along with me..". Та това същото девойче има една друга песничка, която слушам доста по-често.

Та...тази песничка си е, направо да си го кажем, любовна. Но ако човек се абстрахира от основната идея и се заслуша само в припева - аххх, в припева е истината: 'I fought my heart but my heart won, I fought my heart but my heart woоооn..". На пръв поглед жива любовна трагедия и драма! :) Аз обаче я слушам в един по-друг контекст, в който мислите поемат една малко по-друга посока..

Слушаме ли сърцето си? Да започнем една стъпка по-назад - знаем ли как да слушаме сърцето си? Ученето ще го оставя засега като тема. За това друг път. Но да речем, че сме стигнали момента, когато сърцето знае какво иска. Въпросът е "Даваме ли му го?". И ако не - защо не? Какво ни пречи? Задръжки? Но защо?

Да вземем най-простичък пример - секс на първа среща. Въпросът е особено проблемен при девойките. "Не! Ама как може такова нещо? Ами после...като те остави още след първото е****?" Напълно възможно. Иска ми се обаче да излезна от "обича ме-не ме обича"- контекста. Иска ми се да погледнем на това от един друг ъгъл - от ъгъла на осъзнатостта и зрелостта. Говорим си за (само)съзнание, увереност и преди всичко яснота по отношение на въпросите "Знам ли кой/я съм?", "Знам ли какво искам?". За мен един осъзнат, сигурен в себе си човек (независимо дали жена или мъж), не би трябвало въобще дори да се замисля над този въпрос, ако моментът е дошъл и импулсът/тръпката е налице.

Сексът, момичета и момчета, е вибрация! Сексът е резонанс - резонанс с другия, с неговото тяло, с неговата душа, с неговите импулси и емоции. В този момент - тук и сега. Когато двама души са наясно с това, когато са достигнали онзи момент, когато с пълното съзнание разбират същността на секса, "разбират" красотата и обаянието му - тогава място за въпроси няма. Има само той и тя, тук и сега...и вибрациите! Потъването в любовни драми е за други филми. Не и за този, в който две осъзнати човешки същества не просто правят секс, а чисто и просто го използват като един от редицата начини за комуникация между двама души. Всяко друго мисляне и премисляне означава, че поне единият не е наясно със себе си. И нямам предвид, че не е наясно какво иска от живота или от потенциалния партньор, а по-скоро, че не е наясно със себе си.

Така че концепцията "My heart won" (независимо дали става въпрос за секс на първа среща или за каквато и да е друга житейска ситуация) не означава безотговорност или отказ да поемеш отговорност, пускайки се по течението без задръжки и на принципа "seize the moment at any price". Да оставиш сърцето си да победи означава да уловиш момента, вибрацията и импулса с ясното съзнание за това кой си. Всичко друго остава в 'beyond'- равнината..

Няма нужда от 'fighting the heart', когато себеосъзнаването и себепознаването функционират както трябва. :))

On Meeting an 'Else' (engl)

What conclusions have I come to these days?

It turns out that people pretty much differ from each other. Perhaps I do not have to expect someone else’s point of view to always coincide with mine - even when I wish to or when it seems so. I’ve spent the past 2-3 days pretty much in pondering and reflecting on why it sometimes turns out like that in people’s relations. Then I talked to a friend of mine who turned out to be the perfect “advise-giver” at that point and our conversation made me sit down and just think over the situation. But what was more important; to think over it out of the influence of any kind of negative emotions; to think completely sober and clear!

I still think that life has made me come across this particular person who is, well... just a different sort of person (I have to get used to the thought that I would come across all sorts of people in my life!!!). And I am thankful for that! Because just when you think you know more or less everything about people, that you have already got an idea of how interrelation and communication between people goes and there comes the BANG!!. It seems as if Life slaps you in the face telling you ‚So what? Did you possibly think that you know it all?’. Man, Life rules! How can one come to not loving it? :)

There is something unique in relations. And still, in the given situation I have also come to a second conclusion (except the one that people DO NOT always see things as I see them). It goes:

You have to approach with good. Even when it feels like you can’t show understanding for the other side. If you really feel that you are not yet able to show understanding – leave it aside! Just start with goodwill. Just be good. Respect the other side’s point of view – no matter what it is, no matter if you like it or not. Goodwill and goodness are the starting point. And the starting point is the most important one of all. You know why? It is just because all other points on the line of people’s relations depend on this very starting point. And if you screw up that first one, if you set on it any other emotion, rather than goodwill and well-wishing, then you are destined to fail, and nothing but non-constructive communication and relation with people.

I see it so clearly now! And I fully believe in what I’ve just written.

Be good !!

За другостта/ On Meeting an 'Else'

До какви заключения стигам тези дни?

Хората очевидно са различни. И то доста различни понякога. Май не трябва да очаквам, че по отношение на едно и също нещо друга човешка гледна точка трябва да съвпада с моята, колкото и да ми се иска и колкото и може би на пръв поглед да изглежда така. 2-3 дена прекарах в ядосване, мислене, премисляне защо така се получава в човешките взаимоотношения. Поприказвах си после с подходящ човек (благодаря на ангелчето ми хранителче:) ) и това ме накара просто да седна и трезво да помисля върху нещата и то извън обсега на всякакви негативни емоции, да мисля трезво и ясно. Все още считам, че животът ме среща с човешко същество, което е Друго (да свикна с мисълта, че това няма да е последният път, когато животът ме среща с различни типове хора!!!). И започвам да съм благодарна. Защото когато си мислиш, че малко или много вече познаваш различни типове хора, мислиш си, че малко или много си навлязъл в човешките отношения и тогава...БУФ!! (от живота ). Все едно ти казва: "Абе, ти, какво - мислеше си, че всичко знаеш?" Кърти отвсякъде! Как да не го обичам?

Има нещо уникално и неповторимо в човешките взаимоотношения! и все пак (пак благодаря на хранителчето ми:) ) в дадената ситуация съм стигнала до сега и до един втори извод (след този, че хората НЕ ПРИЕМАТ нещата задължително като мен):

Трябва да се подходи с добро. Дори и когато ви е трудно да проявите разбиране. Оставете разбирането на страна, ако чувствате, че все още не можете да го проявите. Започнете с доброто. Просто бъдете добри. Уважавайте другата гледна точка, каквато и да е, независимо дали ви е приятна или не чак толкова. Добротата е изходната точка. А изходната точка е най-важната. Защото после от нея зависят всички останали точки по линията на човешките взаимоотношения. И ако вместо доброта на стартовата позиция имате друга емоция различна от Доброта просто сте обречени на неуспех, на негативни емоции и на нищо хубаво и конструктивно.

Много ясно го виждам сега и вярвам в горните редове! :)

Бъдете добри!! :)

On Simplicity

Something I have written on 10th October:

"Things are simple. Things do not have to be done hard. What would be that for? What does it bring? Things are more often than not simplier than we think them to be. There is a saying, it says: "Simplicity is primary". At the very moment when you start making things harder or more complicated than they actually are - it is NOT working...and it will never work!

I love simplicity! And I'm glad to have people around me who do know (consciously or not) that simple things are those which bring happiness.

It's all about simplicity!

It's all about pureness of the things we make/do/invest time and energy in.. It's all about this natural process of...well-being! :)

On Communicating

Осъзнаваме ли комуникацията? Осъзнаваме ли, когато човекът срещу нас седи и ни говори? Независимо дали споделя, търси съвет, пита или просто си "дърдори". Вслушваме ли се в думите му? Каква информация получаваме от казаното? Чуваме само онова, което излиза от устата му под формата на думи? А има ли нещо повече?

Замисляли ли сте се дали не можете да узнаете повече, така да се каже - да прочетете между редовете? Имам чувството, че хората забравят все повече как да комуникират помежду си. Не, не говоря за автоматичното "чувам какво ми казваш и мога дори да го повторя". Става въпрос за едно по-високо ниво на комуникация: да следиш мимиките, жестовете, промяната в лицеизражението, да се опиташ да проникнеш зад думите - дотолкова, че да се вмъкнеш в мозъка на другия и да се слееш с мислите му. Може би не е възможно, но с тренировки със сигурност има напредък. Тренирането на комуникирането е ключът към нещата.

Важното при това е всичко това да става съзнателно. Пробвайте следващият път, когато отидете на едно лежерно кафе с приятели да си поставите за цел да слушате. Имайте съвсем ясно тази цел в главата си. Може би изглежда малко натоварващо на пръв поглед и ще си кажете "Какво по дяволите да се концентрирам сега вместо да се наслаждавам на лекия разговор?". Пробвайте един, два, три пъти и с всеки следващ път ще става все по-лесно. Докато в един момент ще видите как Комуникацията става автоматично, как автоматично слушате на едно по-високо и разбиращо ниво.

Чувството е невероятно! Резултатът в повечето случаи е положителната енергия, която хората срещу вас ви връщат след проведения разговор. И дори да не го осъзнават напълно, положителната енергия от тях към вас я има, тече! Този "energy flow" е нещото, което целим и което ни зарежда с невероятно много енергия. И ако си мислите, че усилията, които влагате, за да чуете другия са само и единствено в негова полза - лъжете се. Това, което се връща към вас, е нещо много силно, много зареждащо и красиво!

Само трябва да се научим да проправим пътя към него! :)

The 1st

It's the beginning. It's the beginning of my blog. I'm doing something like this for the first time in my life and it feels...hmm..strange :) But it's fun. It's like a place where you feel home - all by yourself and at the same time in one with the world.

...And I love the feeling of feeling in one with the world. It's such a pleasant feeling. And it brings so much joy!

I've had the idea of creating my own blog for a long time for I know people who have their blogs which I read from time to time. But I did not create my own blog. I just waited...don't know what exactly for...but I waited.

And now is the time. I'm just loving the idea of having my own place and space (have never thought of the likeliness between these two words ;) ).

It's My Way...and My Way of walking it! :)