За вярата...

Ето - аз дишам,
работя,
живея
и стихове пиша
(тъй както умея).
С живота под вежди
се гледаме строго
и боря се с него,
доколкото мога.

С живота сме в разпра,
но ти не разбирай,
че мразя живота.
Напротив, напротив! -
Дори да умирам,
живота със грубите
лапи челични
аз пак ще обичам!
Аз пак ще обичам!

Да кажем, сега ми окачат
въжето
и питат:
"Как, искаш ли час да живееш?"
Веднага ще кресна:
"Свалете!
Свалете!
По-скоро свалете
въжето, злодеи!"

За него - Живота -
направил бих всичко. -
Летял бих
със пробна машина в небето,
бих влезнал във взривна
ракета, самичък,
бих търсил
в простора
далечна
планета.

Но все пак ще чувствам
приятния гъдел,
да гледам как
горе
небето синее.
Все пак ще чувствам
приятния гъдел,
че още живея,
че още ще бъда.

Но ето, да кажем,
вий вземете, колко? -
пшеничено зърно
от моята вера,
бих ревнал тогава,
бих ревнал от болка
като ранена
в сърцето пантера.

Какво ще остане
от мене тогава? -
Миг след грабежа
ще бъда разнищен.
И още по-ясно,
и още по-право -
миг след грабежа
ще бъда аз нищо.

Може би искате
да я сразите
моята вяра
във дните честити,
моята вяра,
че утре ще бъде
живота по-хубав,
живота по-мъдър?

А как ще щурмувате, моля?
С куршуми?
Не! Неуместно!
Ресто! - Не струва! -
Тя е бронирана
здраво в гърдите
и бронебойни патрони
за нея
няма открити!
Няма открити!

--Никола Вапцаров

"БЪДИ ЗВЕЗДА ДО КРАЯ"

Господи,ти си толкова могъщ! Помогни на тези, които се нуждаят от сила на духа и вяра в доброто. Господи!

Ако сам изпаднеш в беда,
или губиш в нечестна игра,
недей, недей, недей се предава.
Попаднеш ли в нечисти ръце,
дори да чувстваш, че силни са те,
недей, нагоре не, не оставай.

Бъди звезда докрая
във ада и във рая,
бъди звезда в живота,
бъди звезда във смъртта.

Ако някой подлец отстрани
се опита до теб да върви,
недей, недей, не му позволявай.
Следвай свойта голяма мечта,
вярвай и далеч да е тя,
недей, недей, недей се предава.

Бъди звезда в простора,
сред милиони хора,
бъди звезда до края,
бъди звезда в любовта.

--Георги Станчев

Untitled

„The tragedy in life does not lie in not reaching your goals. The tragedy lies in not having a goal to reach for.

It is not a calamity to die with your dreams unfulfilled but it is a calamity not to dream.

It is not a disaster to be unable to capture your ideals but it’s a disaster to have no ideal to capture.

It is not a disgrace not to reach the stars but it is a disgrace to have no stars to reach for.”

--Benjamin E. Mayes

"J"-кривата (J-curve)

Вчера четох за кривата "J" (J-curve). Ето какво казва добрата, стара Уикипедия:

The term J-curve is used in several different fields to refer to a variety of unrelated J-shaped diagrams where a curve initially falls, but then rises to higher than the starting point.

По принцип въпросната крива играе доста голяма роля в маркетинга, бизнеса, политиката и т.н. Не тези неща имам обаче предвид.

Харесва ми мисълта за "where a curve initially falls, but then rises to higher than the starting point". Има май доста общо с това, което преди известно време бях писала в блога - за падовете и възходите. Само че при "J"-кривата отиваме още една стъпка напред: не само че след достигане на най-ниската точка кривата започва да се изкачва нагоре и достига началното ниво, но и продължава и над него - изкачва се нагоре, нагоре, и още по-нагоре... Прекрасна идея! По една или друга причина слизаш до долу, стигаш някакво дъно, след което...ами просто тръгваш нагоре!

Тук може би ще си поставите някои питанки и чуденки, например:

Как да позная кога съм стигнал дъното?
Аз бих казала: ЩЕ ГО ПОЧУВСТВАШ! И след това чисто и просто ще започнеш да се катериш бавно и славно нагоре.

А как въобще да тръгна да се катеря нагоре?
Аз бих казала (пак!): ЩЕ ГО ПОЧУВСТВАШ! И просто някак си ще тръгнеш. В началото може би няма дори да ти е ясно точно накъде или точно как. В началото просто ще вървиш нагоре. И като за начало само това е важното - посоката. Ще тръгнеш бавно нагоре по своята "J"-крива.

И няма да спреш...

The Beauty of Letting Go

Rather the flight of the bird passing and leaving no trace
Than creatures passing, leaving tracks on the ground.
The bird goes by and forgets, which is as it should be.
The creature, no longer there, and so, perfectly useless,
Shows it was there - also perfectly useless.

Remembering betrays Nature,
Because yesterday's Nature is not Nature,
What's past is nothing and remembering is not seeing.

Fly, bird, fly away; teach me to disappear!

--Pessoa