A conversation between two babies in the belly of a pregnant woman.
The non-believing baby:
~ Do you believe in life after birth?
The believing baby:
~ Of course I do. It is more than clear that there is life after birth. The purpose of our stay here is to become strong enough and prepare for life.
The non-believing baby:
~ Bullshit! There couldn’t be life after birth! Can you imagine what kind of life that would be?
The believing baby:
~ Well, I am not acquainted with the details but I firmly believe that there would be more light and that we’ll be able to walk on our feet and eat with our mouths.
The non-believing baby:
~ Bullshit! It is impossible to walk on your own feet and eat with your own mouth! This is ridiculous! We have a navel string which feeds us. Listen to me: there couldn’t be life after birth because our real life – the navel string – is so short anyway…
The believing baby:
~ Nevertheless I don’t doubt that life after birth is possible. It’s just that everything will be a little more different than it is now. Just imagine…
The non-believing baby:
~ But no one has ever made it to come back after birth. Life ends with birth! In other words, life is nothing else but suffering in the darkness…
The believing baby:
~ No! I don’t know what our life would be like after birth but we will definitely meet Mama and She is going to take care of us!
The non-believing baby:
~ Mama? So, you believe that Mama really exists? And what do you think – where is She?
The believing baby:
~ She is everywhere around us, we live in Her, we are able to move and live thanks to Her; without Her we wouldn’t exist.
The non-believing baby:
~ Nonsense! I have never seen any Mama therefore it is absolutely clear that She does not exist…
The believing baby:
~ No. I cannot agree with you. Sometimes, when everything around us gets still and silent I can hear Her singing and I can feel how She caresses our world. I do believe that our real life is going to start after our birth. What about you?
-- author: (does it matter?)
4 comments:
Може би само така ми се струва, но наистина ли се прави паралел между нас, Земята и Вселената, и 2 ембриона в корем?
Наречи го както искаш! :)
Аз мисля, че текстът оставя така или иначе доста свобода за тълкуване.
Аз лично го намирам като сравнение на два различни типа мислене. Най-грубо можем да ги наречем "позитивен" и "негативен".
Въпросът е дали визията ти ти позволява да вярваш дори и в неща, които на пръв поглед не виждаш или си като кон с капаци, който възприема само това, което може да докосне с ръката си и да види с очите си.
Бих го нарекла още "въпрос на избор за собствения светоглед". :)
Аз го тълкувам като justify на вярата в Бог. Доста крайно се изказват бебетата с това "clear", "of course" и "bullshit", но деца, какво да ги правиш. ;)
Колкото до визията и вярата - по-скоро е the other way around, вярата може да те направи много по-голям кон с капаци от един обикновен прагматик.
ами да, ако разглеждаш вярата в един по-тесен смисъл и я сведеш до църква/джамия/синагога и т.н., сляпо следване на принципи, изтълкувани от коя да е/някоя свещена книга - да, съвсем възможно е да си се направиш на кон с капаци. другата възможност е вярата ти да не е свързана с "институционализирана" религия, но пак да си си закоравял в определени принципи, от които дори да не виждаш възможност да се помръднеш. забележи - не "да си смениш принципите", а дори да не виждаш и нааай-малката вероятност това да се случи. просто да я допуснеш.
за мен всичко с вярата (в широкия смисъл на думата) е по-скоро въпрос на настройка към нещата. защото - нека ги наречем съвсем грубо - един "кон с капаци" и един "с отворена визия човек" могат на практика, т.е. на пръв поглед, да изразяват по един и същи начин вярата си (съвсем технически погледнато).
същинското за мен се крие обаче в начина, по който този човек гледа на тези неща, в начина, по който ги възприема..
Post a Comment