Да представиш себе си...

Мислех си за презентациите. Или да ги наречем доклади, реферати - няма значение.
Държа такива ми ти работи от няколко години насам. Слушам по няколко такива на седмица. И си разсъждавам...

Каква е целта на една презентация?

Независимо от съдържанието, можем да дефинираме целта на една презентация като представяне на нещо - имаме задачката да опишем/анализираме/покажем нещо на определен брой хора.

Каква е типичната характеристика на една презентация?

Именно това, че е презент-ация. Думичката идва от латинското præsentare, което означава "поставям на показ", "показвам", "излагам". Това ще рече, че правим нещо не просто заради самото нещо, а имаме за цел и въпросното нещо да стигне до други хора - нашите слушатели. Т.е., нека го кажем по философски: имаме ситуация, в която не трябва да мислим само за себе си, но и за другите.

"А защо пък да не мисля само за себе си - нали е моята презентация?"

Да, логичен въпрос. Така мислят 90% от хората, които слушам всяка седмица. ВСЯКА седмица. И имаме съответния резултат - мнозинството от слушателите не "изтрайват" до края на презентацията и от втората точка нататък си мислят вероятно за всевъзможни неща - от якия секс предната вечер до това какво трябва да напазаруват на път за вкъщи. А онзи отпред си гово-о-о-о-о-о-ри...
Ако трябва да сме честни, всеки лектор има правото да избира дали да прави презентацията само за себе си или да я направи и за другите. В първия случай е доста вероятно да се стигне до гореописания сценарий със слушателите. Във втория случай нещата изглеждат по друг начин.
Аз ясно и твърдо заставам зад втория. И сега ще обясня защо:


1. Отговорност към другите
Често може да се види феномена на егоистичния човек днес. Някой, който мисли само за себе си и като цяло не му пука нито какво ще си помислят другите, нито, ако направи нещо, как това ще се отрази на света около него. Не че малко егоизъм от време на време не е полезен - не ме разбирайте погрешно!
Но след здравословната доза егоизъм идва вече отговорността към другите: "Искам да направя нещо, с което да обогатя другите, нещо, с което ще обогатя поне малко света около мен! Най-малкото, защото, по дяволите - все пак живея в един свят с други хора и ако мога - бих искал/а да им дам нещо."
Научил си нещо, имаш знанията по някаква тема - трябва да ги предадеш нататък! А не да ги пазиш за себе си! Това не е писан закон...но е универсален! Оттук и отговорността към начина, по който ще предадеш тези знания. Защото той трябва да бъде толкова добър, че нещото, което представяш, все пак да стигне до другите.
Това за мен е правилната логика. И ако повече хора биха я следвали по-често, може би светът би бил много по-обогатен и готин. :-)


2. Уважение към себе си
Да направиш добра презентация, с която да дадеш нещо на света, е не на последно място уважение към самия себе си. Подхванал си нещо - ами ако уважаваш себе си, ще го направиш като хората! Ще го изпипаш, ще го направиш и по съдържание, и по вид качествено. Защото вярвам твърдо в това, че ние сме онова, което правим. И преди всичко - както го правим. Не става въпрос да направиш една презентация за това да обереш после всички точки и аплодисменти на публиката. Това може да бъде последствие, но не и първопричина. Разковничето се крие в това да направиш всичко така, че като го погледнеш накрая и да ти се изпълва сърцето - заради красотата на това, което си създал със собственото си същество. И като го погледнеш да си кажеш на първо място: "Гордея се със себе си!". А дали някой друг ще се гордее с теб...има ли значение в крайна сметка? Работата е във вътрешното чувство..
На този, на когото това би му прозвучало като клише, мога само да пожелая един ден да изпита това вътрешно чувство на задоволство!


3. "От мен, с любов..."
Любовта! Дааа, доста хора я забравят...
Любовта не липсва и при презентациите. Тя е неизменна част от всяка една добра презентация. Слушали ли сте някога толкова добър доклад, при който седиш и с възхищение гледаш/слушаш говорещия и си казваш "Господи, колко е добър!"? Е, ако не сте, то ви го пожелавам! :-)
При всеки един добър доклад съм напълно сигурна - той е подготвян с любов!
Всеки е чувал за най-важната съставка при готвенето - любовта. Е, същото е и с презентациите. Трябва да обичаш това, което представяш. Или ако не обичаш самото съдържание, то поне самата мисъл за представянето му, самия процес на подготовка, да обичаш мисълта, че ще дадеш нещо на света. Иначе презентацията ти е обречена. Тогава стигаме до това, че нито някой ще я разбере/изслуша докрай, нито светът ще се обогати по някакъв начин, нито говорещият ще е удовлетворен от работата си (съответно и от себе си) и тогава стигаме до въпроса "Ами, за к'ъв тогава?".
Прави с любов! С това показваш първо - уважение към собствената си личност, второ - обогатяваш другите.


И за да не стои всичко просто така, на философски лаври, ето някои неща, които аз лично за себе си следвам всеки път при подготовката на едно такова вълнуващо събитие. (Ако сте от тези, на които само при мисълта за подготвяне на презентация започва да им се преобръща нещо в корема, мога само да кажа: дори и най-неприятната презентация човек може да си я превърне в много вълнуващо и готино събитие - на първо място за себе си, а автоматически и за всички други.)

Не, тук няма да се правя на наръчник за правене на презентации. Такива ги има достатъчно. Има един единствен въпрос, чийто отговори гарантират чисто и просто КАЧЕСТВО:

Ако аз самият слушам тази презентация, как искам да изглежда тя, така че излизайки от залата/стаята да е останало нещо в главата ми и да е докоснала не само мозъка, но и душата ми?

В този въпрос се крие всичко онова, което обясних по-горе - отговорността към другите, уважението към себе си и любовта. Едва ли на някого би му било приятно, например, да отиде да слуша доклад, при който говорещият си мънка под носа, свенливо, свенливо, а той напряга слуховите си рецептори до последно, за да хване оттук-оттам нещо. Ами гарантирам, че такъв човек не само че няма да изпита удоволствие от такава презентация, но и ще псува онзи на сцената няколко часа след това заради пропиляното време. Задаваш си тогава въпроса "Искам ли така да се почувстват моите слушатели?". Ако отговорът е "не", ясно е как НЕ трябва да се презентира.

Друг пример: никой, ама никой не обича да гледа притеснен лектор, който започва да фъфли от притеснение, губи си мисълта, препотява се, пресъхва му устата и в крайна сметка не може да формулира и една ясна мисъл. Задавам си въпроса "Искам ли моите слушатели да слушат и гледат такъв човек?". Ако отговорът е "не", знам какво трябва да направя. Няма нищо по-хубаво за една презентация от човек, който знае защо е отпред, има самочувствието, че неслучайно е там и че знае точно какво иска да даде на другите.
Не стигаме ли пак до горните три точки? ;-)

Така че, мили ми смехурковци, дори и при едно толкова тривиално и не особено любимо нещо като презентации, доклади и реферати намираме чисто и просто още един начин да покажем на себе си колко се ценим, уважаваме и обичаме - да представим себе си не само пред другите, но и пред самите себе си. Дали и те ще го оценят - това не трябва по никакъв начин да е водеща мисъл.

Есенцията на нещата се състои в желанието да направиш нещо за другите, а не в желанието да получиш оценката им...